Гойко Митич се сгоди на 82 

 
Секссимволът от близкото минало Гойко Митич, по когото припадаха всички жени от соца, има бурен любовен живот и днес. Наскоро легендата от „Оцеола”, който се е установил трайно в Берлин, навърши 82 години. 

Той все още е в завидна форма. Не само че продължава да се снима в сериали, да играе в театъра и да спортува всеки ден, но намира време и за любов. Гойко споделя пред немските медии, че има нова годеница, но не желаел да афишира връзката им публично, макар да живеели сериозно на семейни начала. 

Легендарният актьор в страните от Източния блок през 70-те години от четири десетилетия живее в старинния берлински квартал „Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава ниска пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург. Предпочита да кара велосипед - с него ходи на покупки и обикаля Берлин. Митич, който на младини е бил в националния отбор по гребане на Югославия, е във великолепна форма. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка в Гърция. 

Става известен с главни роли като вожда Токай Ихто в „Синовете на Великата мечка”, снима се още в „Чингачхук”, „Оцеола”, „Улцана”, „Следите на Сокола”. Бащата на Винету е последната му роля в киното. А днес се изявява в германски театри в ролята на индианеца в „Полет над кукувиче гнездо” и на Алексис Зорбас в едноименния мюзикъл по романа на Никос Казандзакис. 

Гойко Митич е роден през 1940 г. в Лесковац, Южна Сърбия, в селско семейство. „Моето детство беше обикновено, но щастливо, споделя Гойко Митич. - Израснах на село в годините след Втората световна война. Нямахме почти нищо. Даже една футболна топка беше истинско богатство. Затова пълнехме чорапите на баба с парцали и ритахме с тази импровизирана „топка”. Бяхме по цял ден сред природата. Така от шестгодишен се научих да яздя, и то без седло. Като малък исках да съм добрият каубой, а не лошият индианец”, връща се в детството си той. 

Митич завършва Белградската спортна академия. За първи път се снима в киното през 1961 г. като дубльор. Забелязан от продуценти, през 1964 г. попада в източногерманската филмова студия ДЕФА и изиграва главните роли в почти всички индиански уестърни, които изпълнява без дубльор. За ролите на червенокож Гойко споделя: „Най-голямата трудност при снимките за мен беше пушенето! Аз съм непушач и сцените с лулата на мира отнемаха цяла вечност. ”